29 may 2013, 20:46

Вълчи времена

  Poesía
968 0 10


Вратите нека да залостят.

От страх обзети, нека
срутят всички мостове.
Човек да бяга от човека.

Настават вълчи времена!
В уречен час, по знак,
нещастие със име на жена
ще ви споходи. Пада мрак.

Без гроб души и кости
тлеят в светли кулоари.
Клетници, живяхте доста!
Сбогом, дребни твари!

И пак ще се залутат
ослепени върволици...
Вълкът, в пръстта до шия,
престорен на къртица,

ще проси жал. Глупак!
Дойдоха вълчи времена
и всеки вълк е единак!
Но ето, идва тя. Сама

да повали с един замах
измислените ви олтари.
Настава мрак. Живяхте
доста, дребни твари...



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Този мрачен бунт на духа е оставял дълбоки следи в изкуството...
    радвам се, че и твоите са забележими.Wali/Виолета Томова/
  • Ехх, доста добре написано, но идеята не ми харесва. Дай го малко по - оптимистично
  • !!!
  • Хе-хе, точно конкретната песен не е траш, по-скоро е готик/блек. Но текстът ми би подхождал и на двата стила. Благодаря на всички!
  • ...впоследствие разбрах, че музиката е "траш"...
    ...моето heart си пада по hard.../ама пак да напиша,че стиховете са изключителни/

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...