29.05.2013 г., 20:46

Вълчи времена

965 0 10


Вратите нека да залостят.

От страх обзети, нека
срутят всички мостове.
Човек да бяга от човека.

Настават вълчи времена!
В уречен час, по знак,
нещастие със име на жена
ще ви споходи. Пада мрак.

Без гроб души и кости
тлеят в светли кулоари.
Клетници, живяхте доста!
Сбогом, дребни твари!

И пак ще се залутат
ослепени върволици...
Вълкът, в пръстта до шия,
престорен на къртица,

ще проси жал. Глупак!
Дойдоха вълчи времена
и всеки вълк е единак!
Но ето, идва тя. Сама

да повали с един замах
измислените ви олтари.
Настава мрак. Живяхте
доста, дребни твари...



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Този мрачен бунт на духа е оставял дълбоки следи в изкуството...
    радвам се, че и твоите са забележими.Wali/Виолета Томова/
  • Ехх, доста добре написано, но идеята не ми харесва. Дай го малко по - оптимистично
  • !!!
  • Хе-хе, точно конкретната песен не е траш, по-скоро е готик/блек. Но текстът ми би подхождал и на двата стила. Благодаря на всички!
  • ...впоследствие разбрах, че музиката е "траш"...
    ...моето heart си пада по hard.../ама пак да напиша,че стиховете са изключителни/

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....