29.05.2013 г., 20:46

Вълчи времена

966 0 10


Вратите нека да залостят.

От страх обзети, нека
срутят всички мостове.
Човек да бяга от човека.

Настават вълчи времена!
В уречен час, по знак,
нещастие със име на жена
ще ви споходи. Пада мрак.

Без гроб души и кости
тлеят в светли кулоари.
Клетници, живяхте доста!
Сбогом, дребни твари!

И пак ще се залутат
ослепени върволици...
Вълкът, в пръстта до шия,
престорен на къртица,

ще проси жал. Глупак!
Дойдоха вълчи времена
и всеки вълк е единак!
Но ето, идва тя. Сама

да повали с един замах
измислените ви олтари.
Настава мрак. Живяхте
доста, дребни твари...



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Този мрачен бунт на духа е оставял дълбоки следи в изкуството...
    радвам се, че и твоите са забележими.Wali/Виолета Томова/
  • Ехх, доста добре написано, но идеята не ми харесва. Дай го малко по - оптимистично
  • !!!
  • Хе-хе, точно конкретната песен не е траш, по-скоро е готик/блек. Но текстът ми би подхождал и на двата стила. Благодаря на всички!
  • ...впоследствие разбрах, че музиката е "траш"...
    ...моето heart си пада по hard.../ама пак да напиша,че стиховете са изключителни/

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...