28 may 2011, 20:19

Вълчица 

  Poesía » Filosófica
1280 0 19

Сред шарените сенки на гората

вървях самотна, гологлава, боса.

Поледна ме с очите си брокатени

една вълчица -и ме омагьоса.

 

Аз търсех теб - по трудните пътеки.

Животът често обич подарява

на тези, дето стигат надалеко...

(Вълчиците самички оцеляват.)

 

И търсих те по стъпките на лятото,

в годините пред мен и във очите си.

Най-тъжните сълзи са непролятите,

а най- свободни всъщност

са вълчиците.

 

© Елена Биларева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??