Сред шарените сенки на гората
вървях самотна, гологлава, боса.
Поледна ме с очите си брокатени
една вълчица -и ме омагьоса.
Аз търсех теб - по трудните пътеки.
Животът често обич подарява
на тези, дето стигат надалеко...
(Вълчиците самички оцеляват.)
И търсих те по стъпките на лятото,
в годините пред мен и във очите си.
Най-тъжните сълзи са непролятите,
а най- свободни всъщност
са вълчиците.
© Елена Биларева Всички права запазени