28.05.2011 г., 20:19 ч.

Вълчица 

  Поезия » Философска
1279 0 19

Сред шарените сенки на гората

вървях самотна, гологлава, боса.

Поледна ме с очите си брокатени

една вълчица -и ме омагьоса.

 

Аз търсех теб - по трудните пътеки.

Животът често обич подарява

на тези, дето стигат надалеко...

(Вълчиците самички оцеляват.)

 

И търсих те по стъпките на лятото,

в годините пред мен и във очите си.

Най-тъжните сълзи са непролятите,

а най- свободни всъщност

са вълчиците.

 

© Елена Биларева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??