17 sept 2013, 11:25

Вълчица седемструнна

642 0 5

 

 

 

          Самотна вълчица без вълчета

          в мрака - една китара седемструнна

          извива горестта си към небето

          за отнетата любов безумна ...

          Всяка струна е вълче бездомно,

          изплакано сред въглени тъга,

          свалящо ти досами леглото

          бледата, посърнала луна ...

          "Остави ме!" - казаха ти! Замълчи!

          Китарата разплаква... Не плачи!

          Безпощадна е съдбата!

          Какво от туй, че навън е мрак,

          че птици не гнездят ти във душата,

          че влюбени трепетно целуват пак,

          нали и ти си влюбен, за последно ...

          Хайде, забрави си самотата,

          обичай я, с вълчия си вой в сърцето!

          Една вълчица седемструнна

          вие нейде в тъмнината,

          като теб останала без думи,

          тъжни песни за душата ...

                                                            Чуй я ...

 

 

        http://www.youtube.com/watch?v=EC7qXcJO_fg

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...