Вълчица седемструнна
Самотна вълчица без вълчета
в мрака - една китара седемструнна
извива горестта си към небето
за отнетата любов безумна ...
Всяка струна е вълче бездомно,
изплакано сред въглени тъга,
свалящо ти досами леглото
бледата, посърнала луна ...
"Остави ме!" - казаха ти! Замълчи!
Китарата разплаква... Не плачи!
Безпощадна е съдбата!
Какво от туй, че навън е мрак,
че птици не гнездят ти във душата,
че влюбени трепетно целуват пак,
нали и ти си влюбен, за последно ...
Хайде, забрави си самотата,
обичай я, с вълчия си вой в сърцето!
Една вълчица седемструнна
вие нейде в тъмнината,
като теб останала без думи,
тъжни песни за душата ...
Чуй я ...
http://www.youtube.com/watch?v=EC7qXcJO_fg
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
