По бреговете на живота блъскат се вълни,

едната нежно гали, другата шепти.

Една без друга бряг не намират,

една без друга от тъга умират.

Вълни, от любов събрани, търсят брегове,

там нежно се прегръщат

и на капки нежност в морето дом и затвор се завръщат.

Каква любов е туй, питат се скалите,

миг любов, а после раздяла,

но само една от тях мъдростта събрала:

може да е миг любовен, но за вечност те огрява

и всяка мъка след дългата болка стопява.