Nov 22, 2009, 7:42 PM

Вълни

  Poetry » Other
817 0 0

По бреговете на живота блъскат се вълни,

едната нежно гали, другата шепти.

Една без друга бряг не намират,

една без друга от тъга умират.

Вълни, от любов събрани, търсят брегове,

там нежно се прегръщат

и на капки нежност в морето дом и затвор се завръщат.

Каква любов е туй, питат се скалите,

миг любов, а после раздяла,

но само една от тях мъдростта събрала:

може да е миг любовен, но за вечност те огрява

и всяка мъка след дългата болка стопява.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...