Nov 22, 2009, 7:42 PM

Вълни

  Poetry » Other
815 0 0

По бреговете на живота блъскат се вълни,

едната нежно гали, другата шепти.

Една без друга бряг не намират,

една без друга от тъга умират.

Вълни, от любов събрани, търсят брегове,

там нежно се прегръщат

и на капки нежност в морето дом и затвор се завръщат.

Каква любов е туй, питат се скалите,

миг любов, а после раздяла,

но само една от тях мъдростта събрала:

може да е миг любовен, но за вечност те огрява

и всяка мъка след дългата болка стопява.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...