Вълни
Виждам как една след друга идат -
по средата на пътя си никога не спират,
отново и отново брега ще заливат,
една след друга идват и си отиват.
Нежен полъх, сякаш чувствам се свободен,
лъчи виждам едвам зад хоризонта.
Извървях дълъг път, но съм доволен,
дори в центъра чувствам се далеч от фронта.
Безспирни, но нежни и някак леки,
обгръщат те изцяло с ласки меки,
но потайни не ще ги усети всеки,
за безсърдечните са те далеко.
И винаги са там, когато и да дириш -
пъргави като някоя младичка сърна -
без музика, сякаш тихичко си свириш,
винаги идва нова след всяка вълна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Владимир Стефанов Todos los derechos reservados
