Петя_Ап
44 1670
14 mar 2024, 9:34

Вълнолом 

  Poesía
220 16 19

Живея сякаш съм на вълнолом 

и водя дълга битка със вълните.

Застанах между тях и своят дом.

Аз вече забелязвам и щетите.

 

Не съм сирена със омаен глас-

стена съм, усмиряваща вълните.

И в светъл ден, и всеки час,

и в нощите в които всички спите.

 

Пропуках се на хиляди места.

Нима не виждате цепнатините?

Залязваха край мен слънца,

но аз стоя и не отмервам дните.

 

Отдавна времето за мене спря.

Остана само битката с вълните.

Над вашият живот до край ще бдя,

докато се срина... от пукнатините.

 

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??