Петя_Ап
44 1695
14 мар. 2024 г., 09:34

Вълнолом 

  Поэзия
240 16 19

Живея сякаш съм на вълнолом 

и водя дълга битка със вълните.

Застанах между тях и своят дом.

Аз вече забелязвам и щетите.

 

Не съм сирена със омаен глас-

стена съм, усмиряваща вълните.

И в светъл ден, и всеки час,

и в нощите в които всички спите.

 

Пропуках се на хиляди места.

Нима не виждате цепнатините?

Залязваха край мен слънца,

но аз стоя и не отмервам дните.

 

Отдавна времето за мене спря.

Остана само битката с вълните.

Над вашият живот до край ще бдя,

докато се срина... от пукнатините.

 

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??