Вълшебството… то е като бавна песен,
която слушаш в студената есен.

Затваряш очи и го виждаш,

отвориш ли ги - го ненавиждаш.

Защо? Защото си измамен,

от красивото подмамен.

Чувстваш се глупав, нали?

След всички пролети сълзи.

Иска ти се да имаш вълшебна пръчка,

която да прави неща по поръчка.
 Искаш да оправиш света,

преди да е дошла сутринта.

Да и аз искам така,

но това е опасна игра.
 Един ще зарадвам, друг ще натъжа

и накрая всички ще утеша.

Просто не си играй със съдбата -

ще загубиш играта.

Затова нямаме магия,

защото ще стане селяния.

Ако размахаме пръчки,

ще причиним само бръчки.

Да не се залъгваме с чудеса

и подобни нереални неща.

Всичко зависи от нас,

имаме голяма власт.

Просто трябва да го разберем

и до реалност да го доведем.

Можем да го направим -

ЗАЕДНО СВЕТА ДА ИЗБАВИМ!