17 nov 2009, 0:16

Въпрос

  Poesía
570 0 13

 

 

ВЪПРОС

 

 

Като пролет с минзухари незапалени,

като лято без рибари,

без лодки и море,

без даляни,

като есен с жарава листата погалила,

като зима с кристали без блясък и

снежинки без бяло –

аз съм само мачтата

на незаплувал никога кораб…

 

А вие какво сте ме зяпнали

като доволни охранени моржове?

 

Моят вятър ми каза, че никога няма да дойде.

 

Това е.

 

Точка.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • вятърът не дойде ли вълната те подхваща и прегърнати тръгвате по света на дълбокото и на страстите ... поздрав морски вълко
  • Не плуваш - ти летиш! Крилете ти са достатъчно силни и не ти трябва вятър! Той отнася незнайно къде...!
  • Ше дойде Адаш!
    Слагам още две точки и става многоточие...
    Поздравления - много ми хареса!!!
    Поздрав!
  • "Моят вятър ми каза, че никога няма да дойде.
    Това е.
    Точка."
    Страхотно!


  • Страхотен стих!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...