Е, как така -
ръка в ръка, душа в душа
преминахме през толкова лета,
през сините пътеки на нощта -
през златни есени и бели зими?
Е, как така - събрахме дните -
топчета сиви от гердана ми скъсан?
Е, как така - пренаредени, оцветени
светнаха отново те?
Възлите на дните ни ранени,
уж незаличени - как така изтрихме?
Кажи ми, как така?
© Мая Тинчева Todos los derechos reservados