В гигантската месомелачка,
наречена живот...
По чудо оцеляваме...
Вегетарианец ли е Бог?
Братоубийствено се мачкаме
в човешката кайма...
И тръпнещо очакваме
поредната душа...
Която да разкъсаме...
Да стъпчем със крака...
Негодни за възкръсване...
Облъчени от суета...
И питам се защо ли, Боже,
ни прати своя син?
Да ни опитомиш не можеш...
Разпънахме те...
A защо прости?
© Нина Сименова Todos los derechos reservados