28.05.2008 г., 10:43

Въпрос

854 0 13
 

 

 

 

                        В гигантската месомелачка,

                        наречена живот...

                        По чудо оцеляваме...

                        Вегетарианец ли е Бог?

 

                        Братоубийствено се мачкаме

                        в човешката кайма...

                        И тръпнещо очакваме

                        поредната душа...

 

 

                        Която да разкъсаме...

                        Да стъпчем със крака...

                        Негодни за възкръсване...

                        Облъчени от суета...

 

 

                       И питам се защо ли, Боже,

                       ни прати своя син?

                       Да ни опитомиш не можеш...

                      

                       Разпънахме те...

                       A защо прости?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Сименова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....