19 ago 2007, 0:57

Въпроси

  Poesía
1.5K 0 0
И много хора днес се питат,
къде е онова момиче,
което винаги се смееше
и за всички тях живееше?!?
Знам, че искате да я върнете,
но тя замина далече от вас,
омръзнало и беше всичко
и търсеше новото си аз!
Тя тръгна и много я болеше, че ви изоставя...
Това беше причината усмивките да останат в миналото и.
Болката притъпи щастието!
По пътя срещна хиляди лица,
благодарение на тях изгуби вяра
и в приятелството, и в любовта!
Така момичето намери новото си Аз,
безчувствено, безмилостно, безстонно...
Живееше единствено за себе си,
злото тъй бързо превзе живота му,
забрави то вас, старите познати...
Намери хора, на които не вярваше,
но с които до късно пееше,
                                     пиеше,
                                     пушеше...
Отиде си от вас момичето,
не я търсете, няма да се върне,
нима сте я истински обичали,
щом и позволихте да си тръгне?!?...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Купенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...