13 sept 2005, 14:06

Въпроси (JoannaVas&Cefules)

  Poesía
829 0 1

Има ли те под пясък разпилян
върху очи,
надрани от взиране нагоре и
може ли сърцето да
проходи
по парещия зной на сетивата,
когато жаждата
не съществува,
а пък нозете са непривикнали
на болката си своя?
Дали дъжда по рамото ми вечер
е песен, със която
те достигам,
божествено мастило на съдбата
говореща в очите
вместо нас?
И има ли ни там, над сетивата
в красива лодка
спряла във безкрая
на мислите - издигнати платна
със твоята и
с моята ръка?

Има ме под сънищата ти дори,
под порива кодиран във зрънцата
преди да експлодират
и родят цветята,
под въздуха,
под слънцето ме има,
под всяка видима
и мисленна картина,
под ужаса, под думите ме има,
под маската на стара зима,
под дрехите,
под голотата и под кости,
под вяра
и под космос,
под дивите терзания на самотата,
над всичко
и познато непознато,
има ме,
има ме,
във тебе
във сърцето ти, ме има...

И отвъд ме има.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...