Върху жертвените клади.
Върху жертвените клади
кръвта във вените ми блъска-
подлудява морното сърце
и в него пламък съска,
багрещ разтревоженото ми лице.
Върху жертвените клади
затанцувах в откровена голота
и разпръсквам сили млади,
за да не допускам самота.
Пия виното горчиво
от кипяща болка там,
а мълнията и завистливо
подсеща ме, че съм сама.
Тази нощ луната бяла
не дочаках в уречения час -
може би е полудяла,
че не чува моя глас.
А сълзите ми напират,
капят по изригваща жарава
и защо ли все не спират -
пламъкът в душата ми остава.
Немее бледата луна,
че аз сред въглените коленича,
но болката на моята душа
по-страшна е от бича.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
