Върхът на обувките
Върхът на обувките ми отново те търси,
крачи смело и не бърза.
Знае всеки ъгъл скрит,
знае, но защо уви
...
не тича!
Гордо стъпва и надниква,
зад завоя не подвиква: "Чакай, спри!"
А шепне: "Хайде, покажи се, че подметките изтрих си!"
Върхът на обувките ми упорит е,
уморен е, но те следва,
Явно има си причина,
настигне ли те - ще ги сменя
...
тях - обувките!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лили Николова Todos los derechos reservados
