Dec 17, 2008, 7:30 AM

Върхът на обувките

807 0 3

Върхът на обувките ми отново те търси,

крачи смело и не бърза.

Знае всеки ъгъл скрит,

знае, но защо уви

...

не тича!

 

Гордо стъпва и надниква,

зад завоя не подвиква: "Чакай, спри!"

А шепне: "Хайде, покажи се, че подметките изтрих си!"

 

Върхът на обувките ми упорит е,

уморен е, но те следва,

Явно има си причина,

настигне ли те - ще ги сменя

...

тях - обувките!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...