Върхът на обувките ми отново те търси,
крачи смело и не бърза.
Знае всеки ъгъл скрит,
знае, но защо уви
...
не тича!
Гордо стъпва и надниква,
зад завоя не подвиква: "Чакай, спри!"
А шепне: "Хайде, покажи се, че подметките изтрих си!"
Върхът на обувките ми упорит е,
уморен е, но те следва,
Явно има си причина,
настигне ли те - ще ги сменя
...
тях - обувките!
© Лили Николова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
