Върхът на обувките

Dec 17, 2008, 7:30 AM

Poetry » Phylosophy

667 0 3

Върхът на обувките ми отново те търси,
крачи смело и не бърза.
Знае всеки ъгъл скрит,
знае, но защо уви
...
не тича!
Гордо стъпва и надниква,
зад завоя не подвиква: "Чакай, спри!"
А шепне: "Хайде, покажи се, че подметките изтрих си!"
Върхът на обувките ми упорит е,
уморен е, но те следва,
Явно има си причина, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Върхът на обувките

Искате да прочетете повече?

Random works