22 ene 2024, 7:52

Върни ме!

668 0 0

Отне ми сърцето,

държиш го за заложник

и не ми го връщаш,

въпреки че не го искаш.

Отчупваш парчетата и ми ги връчваш,

едно по едно, като награда,

докато аз чакам, жадна,

изпила и последната си сълза.

 

Отне ми залеза,

всеки пъстър и разкошен оттенък

се превърна в поредния цвят,

когато го гледам само през своята призма.

Отчупените парчета се страхуват да открият, сами,

красотата му отново и да се слеят в едно.

 

Отне ми звездите,

блещукащи в нощното небе

и мечтите прошепнати към тях,

дори когато лунната светлина

ги крие само за себе си.

Ти не си ме скрил,

не съм аз твоята звезда.

 

Моля те само да не ме отнемаш от мене си!

Ще си върна сърцето, слънцето и морето!

Ще си върна залеза, звездите и мечтите!

Но отнемеш ли ме веднъж-

губя се, криеш ме, сливам се,

затъвам, потъвам и оставам при теб,

и няма да се потърся,

за да се намеря и да си се върна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© София Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...