17 sept 2015, 22:45

Върви 

  Poesía » Otra
539 0 3

По някакви странни пътеки,

към далечни, омайни земи,

надълбоко в душата пристъпвам,

а гласът ти прошепва -

"ВЪРВИ"!

 

Върви, не спирай по пътя сега,

зная - пропадаш, изтръпваш, болиш,

смразена от ужас замлъкваш -

То те гледа с любопитни очи.

 

Ръка, изпълнена с любов

към теб протяга,

сграбчи я и я приюти,

То е в теб, недей да бягаш,

опознай го - помисли.

 

То си ти и ти помага

пъзела да подредиш,

и в хармония, и с вяра

пътя си да продължиш.

 

Върви, не бой се,

знам, че можеш,

борец и войн си по душа,

в тъмното ти То е скрита сила,

за полет дава ти крила.

 

Студена, странна, непозната,

изпълнена със сто вини,

чаровна, дива, хвърковата -

ти смело двете ги срещни.

 

Една без друга те не могат,

луна и слънце, две сестри,

залязваш и изгряваш тихо,

с любов и двете прегърни.

 

© Гъсеница Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Лейди Фокс, благодаря!
  • Rocker, благодаря за споделеното и подкрепата!
  • Прекрасен стих! Има толкова много чувства вътре! И обърканост, и вяра, и любов, и надежда... Докосваш душите на хората! Поздрави!
Propuestas
: ??:??