Върви
По някакви странни пътеки,
към далечни, омайни земи,
надълбоко в душата пристъпвам,
а гласът ти прошепва -
"ВЪРВИ"!
Върви, не спирай по пътя сега,
зная - пропадаш, изтръпваш, болиш,
смразена от ужас замлъкваш -
То те гледа с любопитни очи.
Ръка, изпълнена с любов
към теб протяга,
сграбчи я и я приюти,
То е в теб, недей да бягаш,
опознай го - помисли.
То си ти и ти помага
пъзела да подредиш,
и в хармония, и с вяра
пътя си да продължиш.
Върви, не бой се,
знам, че можеш,
борец и войн си по душа,
в тъмното ти То е скрита сила,
за полет дава ти крила.
Студена, странна, непозната,
изпълнена със сто вини,
чаровна, дива, хвърковата -
ти смело двете ги срещни.
Една без друга те не могат,
луна и слънце, две сестри,
залязваш и изгряваш тихо,
с любов и двете прегърни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гъсеница Всички права запазени
