6 mar 2012, 0:49

Върви Жена...

850 0 2

 

 

Върви Жена...

 

                          на Теб...

                                

Върви Жена по тротоара

изпълва целия простор,

върви, с цветята разговаря

и с ветровете е във спор...

 

Като несбъднато Желание,

като нестигната Мечта,

като Божествено Послание-

върви след нея Любовта...

 

...Върви Жена по тротоара

и във мъжете всява смут-

фантазиите им разгаря

и всеки е по малко луд,

 

защото Пролетта напира

да дойде с първите цветя

и даже Вятърът се спира

ако ли срещне в път Жена!..

 

Върви, сподирят я мечтите

на толкова мъже сега,

че кой не иска да опита

напъпилата ѝ снага!..

 

Цъфтят дървета, птици пеят

сълзи от клоните мъзга,

върви Жена, а подир нея

мъжете гледат със тъга

 

и със Желания, в които

е мъжкото им естество,

и всеки си мечтае скрито

да бъде в нейното легло...

 

 Следят я във очите с влага

 и толкова стихийна страст,

 че би заченала веднага

 и непорочно в тоя час...

 

...От пъпките цветя разцъфват

и всяко е със аромат

неповторим и го разпръсва

със щедрост в Пролетния Свят,

 

а тъй отдавна е известно:

щом разцъфти  във Пролетта

уханен люляк, колко лесно

е да целунеш сам Жена...

 

...Върви Жена, а подир нея

се влачи  мъжката Мечта...

Но зная: тя ще оцелее

и надживее Похотта,

 

защото е така прекрасно

щом в утринната ведрина

една Жена-красиво, страстно

люлее гъвкави бедра!...

 

   д-р Коста Качев

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Върви жена...

    Тракат токчетата по паважа.
    Върви жена, с високо вдигната глава,
    с осанка горда, недостъпна.
    За погледите мъжки тя мечта.

    Върви, излъчвайки презрение
    към дребните житейски правила.
    Дълбоко във сърцето й смирение,
    крехкост и безкрайна самота.

    Болезнената си ранимост скрила
    зад маска илюзорна - гордостта.
    А как мечтае някой да открие,
    вътрешната й душевна красота.

    Тракат токчетата. Плачат
    самотни стъпки във ноща.
    Жадуват те до някой да закрачат.
    Един до друг... до края на света!


    Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Druga-poeziya/Varvi-zhena/32759.html#ixzz2kk9WVRfH
  • Прекрасен стих, докторе!За мен бе удоволствие да прочета!Поздрав!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...