Върви Жена...
на Теб...
Върви Жена по тротоара
изпълва целия простор,
върви, с цветята разговаря
и с ветровете е във спор...
Като несбъднато Желание,
като нестигната Мечта,
като Божествено Послание-
върви след нея Любовта...
...Върви Жена по тротоара
и във мъжете всява смут-
фантазиите им разгаря
и всеки е по малко луд,
защото Пролетта напира
да дойде с първите цветя
и даже Вятърът се спира
ако ли срещне в път Жена!..
Върви, сподирят я мечтите
на толкова мъже сега,
че кой не иска да опита
напъпилата ѝ снага!..
Цъфтят дървета, птици пеят
сълзи от клоните мъзга,
върви Жена, а подир нея
мъжете гледат със тъга
и със Желания, в които
е мъжкото им естество,
и всеки си мечтае скрито
да бъде в нейното легло...
Следят я във очите с влага
и толкова стихийна страст,
че би заченала веднага
и непорочно в тоя час...
...От пъпките цветя разцъфват
и всяко е със аромат
неповторим и го разпръсва
със щедрост в Пролетния Свят,
а тъй отдавна е известно:
щом разцъфти във Пролетта
уханен люляк, колко лесно
е да целунеш сам Жена...
...Върви Жена, а подир нея
се влачи мъжката Мечта...
Но зная: тя ще оцелее
и надживее Похотта,
защото е така прекрасно
щом в утринната ведрина
една Жена-красиво, страстно
люлее гъвкави бедра!...
д-р Коста Качев
© Коста Качев Todos los derechos reservados
Тракат токчетата по паважа.
Върви жена, с високо вдигната глава,
с осанка горда, недостъпна.
За погледите мъжки тя мечта.
Върви, излъчвайки презрение
към дребните житейски правила.
Дълбоко във сърцето й смирение,
крехкост и безкрайна самота.
Болезнената си ранимост скрила
зад маска илюзорна - гордостта.
А как мечтае някой да открие,
вътрешната й душевна красота.
Тракат токчетата. Плачат
самотни стъпки във ноща.
Жадуват те до някой да закрачат.
Един до друг... до края на света!
Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Druga-poeziya/Varvi-zhena/32759.html#ixzz2kk9WVRfH