30 jul 2008, 21:22

Вървя

  Poesía
1.1K 0 2
Вървя ли? Накъде отивам?
Следите светли в мрака следвам сляпо.
Към притъмнялото небе обръщам взор невзрящ.
Проклинам своята съдба
Че малка грешка коства ми Света.
Не мога аз да си простя...

Нозете ми ме водят сам-сами.
Към бездната безмерна на отминaлите дни.
Смъртта си ще посрещна без капчица тъга.
Във плен на самота
aз сам ще си умра.
Съжалявам само, че тебе не видях
eдин последен път.

Вървя ли? Накъде ли аз отивам?
Как къде - към края на Света...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тео Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжен съм защото търся любов, а не я откривам. Тъжен съм защото давам любовта си лесно, а не получавам същото в замяна... знам че съм само на 20 и има време. Просто понякога ме обзема такова настроение.
  • защо си толкова, толкова тъжен...
    светът е много, много красив...и е добро място за живеене...
    усмихни се...

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...