Във Индия крещят разкрития.
След един стар спомен от vesi-lina...
"И така... Смъртта се повтаря
след всяко прераждане.
Всъщност... Умря ли Алекс?
Къде?
Защо точно в Индия?"
Баща ú я заведе в Индия.
А тя преди това си я измисли,
неподозирайки, че там крещят разкрития
за Смисъла, за Пътя, и за всичко.
Измисли си небето и звездите ú,
изплете и земята под краката си,
приши си малко смелост под обувките,
които бяха споменът - от майка ú...
...
С дъха си я погълна тази Индия
на същата потайна чудна гара,
която с гръд безпътни приютяваше.
Но беше... беше толкова отдавна.
Като от приказка за обич между двама,
безумно лудо влюбени в душите си.
Мечтали цял живот да видят Индия
и сгушени да чезнат сред звездите ú.
...
Онези същите звезди, желаните.
Сега детето им със тях играеше
и с нежен блясък, бликащ от любов,
насън ефирно, леко разпиляваше
по небосвода. С трепетни усмивки...
Със всеки жест напомняше за майка си.
Тя също плачеше във ъгъла - за нищо -
и свещи палеше - а те ú бяха навици.
И често питаше пръстта - Къде е мама?!
Баща ú ú разказваше, със болка,
че някаква си мощ я е погълнала.
И тя си е заминала неволно.
Та палените свещи са забравили
парфюма ú - на майчина закрила,
останал там, по гънките на сарито
от времето, когато се обичали.
...
Отведе ги съдбата. Пак. Във Индия.
Онази Индия, способна да пленява.
Способна да обсебва без затишия.
Способна да догонва, без да бяга.
Във Индия ухаеше на лотуси.
И малката жена така се влюби
във силата на земните дихания,
не знайки, че този дъх погубва.
И в миг забрави, че обувките са смели.
Проходи боса със неземната грациозност,
(навярно наследена бе от майка ú)
пленителна в самата си сериозност.
А медитиращите звуци спяха в Индия.
Когато тя ги будеше - сияеше.
Защото в Индия говориш сам със себе си
и сам забравяш норми и понятия.
Баща ú знаеше, че няма да се върнат.
Сега и опиумът с радост го довършваше.
Среброто във косите му посърна,
но огънят в очите му бе същият .
...
А тя, красивата му малка роза,
се приюти под топлото небе над Индия.
Под някаква мистичност и наркоза
се сля със чистотата на Всевишния.
А тялото ú, голото ú тяло,
по-свято от молитвите на жрица,
от лотусите беше разпиляно,
копняло за вселенската искрица.
...
Сега разбра, че всички са си вкъщи.
Не питаше пръстта "Къде е мама?"
Защото "мама" беше там. Под кръста.
И "мама" я научи как да вярва.
Сега разбра защо отиде в Индия.
Сега видя отвъд света и се пречисти,
разнищена от всичките разкрития
за Смисъла, за Пътя, и за всичко.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йоанна Маринова Todos los derechos reservados
