31 oct 2019, 23:31

Във мене винаги е есен... 

  Poesía » De amor, Filosófica
414 6 1

Капчукът на ноември ме събуди. 
Дъжда изгонил е онази суша, 
и циганското лято ще се чуди, 
защо комините започнаха да пушат... 
Мъглите ще се спускат над града 
и хората ще търсят топлината. 
Сезони няма казват, любовта. 
(А нашата напомня... листопадът.) 
Недей се натъжава. Ще се свърши. 
Тя, мъката от друга се заменя. 
Или щастие сълзите ще забърше? 
Дано да е задълго, споделено. 
На мене вечно във душата ми е есен, 
така че полетите временно отлагам. 
Отдавна хоризонта ми е тесен, 
(от птици като тебе - без крила.) 
Преглъщам ги трохите ти от обич, 
със глътки от тъгата си във локва. 
Как гладна за любов да ме помолиш, 
тъй искам, както тебе - да не мога... 
Вали и, немислимо е да спре. 

Сега е време само за милувки. 
А виното - червено. Каберне. 
Изпращам ти бутилка със целувки... 

 

Danny Diester 
(Стихопат.)

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Богатство от чувства! Така е - отронват се от сърцето и тъга, и обич, и копнежи...като листопад...Но това е само част от обновлението. Завладя ме с красотата на есенното великолепие на душевността си, Дани!
Propuestas
: ??:??