31 окт. 2019 г., 23:31

Във мене винаги е есен...

672 6 1

Капчукът на ноември ме събуди. 
Дъжда изгонил е онази суша, 
и циганското лято ще се чуди, 
защо комините започнаха да пушат... 
Мъглите ще се спускат над града 
и хората ще търсят топлината. 
Сезони няма казват, любовта. 
(А нашата напомня... листопадът.) 
Недей се натъжава. Ще се свърши. 
Тя, мъката от друга се заменя. 
Или щастие сълзите ще забърше? 
Дано да е задълго, споделено. 
На мене вечно във душата ми е есен, 
така че полетите временно отлагам. 
Отдавна хоризонта ми е тесен, 
(от птици като тебе - без крила.) 
Преглъщам ги трохите ти от обич, 
със глътки от тъгата си във локва. 
Как гладна за любов да ме помолиш, 
тъй искам, както тебе - да не мога... 
Вали и, немислимо е да спре. 

Сега е време само за милувки. 
А виното - червено. Каберне. 
Изпращам ти бутилка със целувки... 

 

Danny Diester 
(Стихопат.)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Богатство от чувства! Така е - отронват се от сърцето и тъга, и обич, и копнежи...като листопад...Но това е само част от обновлението. Завладя ме с красотата на есенното великолепие на душевността си, Дани!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...