Въздишка

14 jul 2017, 0:48

Poesía

320 0 1

Избухвам! Животът е птица проклета,
която се вие над гроб на поета.
Издигнах от нежните думи планета.
Защо ли човека ламти за монета?
Изплетен от действия, думи и чувства.
Пометен от сила, която не пуска
въжето, което притиска сърцето.
Сюжети преливат по стръмни пътеки.
Бодливата роза скърби за поета.
И всеки е тъжен. Сред сълзи куплета
е кървава диря, в която намирам
звездите... И спирам да пиша...
Въздишам...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-07-14T06:39:11+03:00

И аз въздишам с теб. Не за монета въздиша човека. Тя не му стига! Иска много повече неща!