Въздишка от лагуната
Лагуна е душата ми - засенчена
от кипарисите на спомена...
Лианите на чувствата изпепеляват бавно -
достигнали горчивата вода...
Самотни гларуси - очите -
във хоризонта лутат се
и надеждите им ослепяват
от блясъка кристален на солта...
Лагуна е душата ми,
в чийто бряг се спират много пътища,
белее ехото от стъпките - полузаровено в брега...
Пустее с празнотата си разголената гръд на дъното,
а ирисът на лоното му - затваря побелял клепач...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимир Чернев Todos los derechos reservados
