krchernev (Красимир Чернев) krchernev (Красимир Чернев)
7 188
18 ago 2013, 0:12

Въздишка от лагуната

  Poesía » Otra
784 0 13

Лагуна е душата ми - засенчена
                       от кипарисите на спомена...
Лианите на чувствата изпепеляват бавно -
                       достигнали горчивата вода...
Самотни гларуси - очите -
                       във хоризонта лутат се
и надеждите им ослепяват
                       от блясъка кристален на солта...

Лагуна е душата ми,
                      в чийто бряг се спират много пътища,
белее ехото от стъпките - полузаровено в брега...
Пустее с празнотата си разголената гръд на дъното,
а ирисът на лоното му - затваря побелял клепач...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Чернев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0