18 ago 2013, 0:12

Въздишка от лагуната

  Poesía » Otra
787 0 13

Лагуна е душата ми - засенчена
                       от кипарисите на спомена...
Лианите на чувствата изпепеляват бавно -
                       достигнали горчивата вода...
Самотни гларуси - очите -
                       във хоризонта лутат се
и надеждите им ослепяват
                       от блясъка кристален на солта...

Лагуна е душата ми,
                      в чийто бряг се спират много пътища,
белее ехото от стъпките - полузаровено в брега...
Пустее с празнотата си разголената гръд на дъното,
а ирисът на лоното му - затваря побелял клепач...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...