18.08.2013 г., 0:12 ч.

Въздишка от лагуната 

  Поезия » Друга
577 0 13

Лагуна е душата ми - засенчена
                       от кипарисите на спомена...
Лианите на чувствата изпепеляват бавно -
                       достигнали горчивата вода...
Самотни гларуси - очите -
                       във хоризонта лутат се
и надеждите им ослепяват
                       от блясъка кристален на солта...

Лагуна е душата ми,
                      в чийто бряг се спират много пътища,
белее ехото от стъпките - полузаровено в брега...
Пустее с празнотата си разголената гръд на дъното,
а ирисът на лоното му - затваря побелял клепач...

© Красимир Чернев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Какво да искаш - морската душа е в лагуни и сол ...! Поздрави, Краси!
  • Потопих се в тази твоя лагуна и усетих всичко!Браво,Краси!
  • Прекрасно!
  • Въздишка от лагуната е!

    Поздрави, krchernev!
  • Въздишки от лагуната вече го виждам като заглавие на стихосбирка...
    Звучи невероятно...добра идея, но иска още работа...
  • Красива и тъжна картина на душата...
  • Сърдечна благодарност за обективността и за труда да я споделите!Може би в някои от старите ми неща настроението се позагубва в метафорите...
  • Лагуна е душата ми...Красота! Поздрави!
  • Наситено с емоции и хубаво стихотворение, но тази обилна метафоричност поизморява сякаш. Поздрави!
  • Хареса ми!
  • Наистина в душата се пресичат много пътища,дълбоко замислещо!
  • Лагуна е душата ми,
    в чийто бряг се спират много пътища,
    белее ехото от стъпките - полузаровено в брега...
    Пустее с празнотата си разголената гръд на дъното,
    а ирисът на лоното му - затваря побелял клепач...

    Не мисля,че е посредствено!
    Аплодирам силния стих! Натъжи ме...
  • Посредствено написано.
Предложения
: ??:??