19 jun 2008, 11:49

Въздишката целува, но за кратко... 

  Poesía
536 0 4

Въздишката целува небесата,

неопитна във своята прозрачност,

не иска да прегръща самотата,

а търси своята общност... необятност...

Оставена, във чужда кожа стене,

съблича я за малко, много малко...

Понякога намира там и мене...

... Въздишката целува, но за кратко...

© Кати Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??