5 mar 2006, 12:40

Въздух

Poesía

1.2K 0 0

Бъздух

-Въздух!-крещеше рибата
и се мяташе в плитчините...
-Искам да вдишам свободата!
Не да се лутам между скалите!

Въздух...това искаше
и плуваше към бреговете,
а коремът и в пясака се опираше
и тя бе почти навън вече,

когато морето се отдръпна
и вълна я изхвърли в тъмното...
Рибата продължи да вика!
Въздух,въздух!-отекваше ехото.

Но нямаше кой да я чуе.
Бреговете пустееха.
Пясакът започна да съхне,
вълните с отлива се прибираха...

Докато тя се мяташе...
и в агонията си пак крещеше:
-Искам..,искам глъдка въздух да вдишам!
Но никой не я разбираше.

26.02.06г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0