8 feb 2007, 18:36

Въздушна целувка

  Poesía
1.2K 0 5

                                 Опитай от устните ми
                                 и аз няма да позволя да потънеш във болка.
                                 Болка е, когато ме няма.
                                 Усети туптенето на сърцето ми
                                 и чуй неговата мелодия, нашепваща гръм тишина.
                                 Всичко в мен е красиво, само ме прегърни
                                 и никога не пускай мрака при нас. 
                                 Твоето млечно тяло ме прави така жадна,  
                                 че оставам без сетива.  
                                 Докосни любовта ми.
                                 Когато вятърът те целува по бузката, аз също съм там.
                                 Дъждът не е достатъчен да размие коприненото ти лице,
                                 отразено във всяка звезда.
                                 Ти и аз седим на розови възглавнички от облаци.
                                  Гледай изгрева с мен.
                                  Подуши ягодовото сладко върху пъпчето ми и
                                  го поръси с пудразахарни целувки,
                                  за да се оцапаме с глазурена сладост. 
                                  Отпий хиляди мои погледи и пак не се насищай на очите ми.
                                  Отхапи ми късче от луната, за да му се порадвам.
                                  Напиши "обичам" с пръсти по кожата ми от кафе.
                                  Дишай с мен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...