8 feb 2007, 18:36

Въздушна целувка

  Poesía
1.2K 0 5

                                 Опитай от устните ми
                                 и аз няма да позволя да потънеш във болка.
                                 Болка е, когато ме няма.
                                 Усети туптенето на сърцето ми
                                 и чуй неговата мелодия, нашепваща гръм тишина.
                                 Всичко в мен е красиво, само ме прегърни
                                 и никога не пускай мрака при нас. 
                                 Твоето млечно тяло ме прави така жадна,  
                                 че оставам без сетива.  
                                 Докосни любовта ми.
                                 Когато вятърът те целува по бузката, аз също съм там.
                                 Дъждът не е достатъчен да размие коприненото ти лице,
                                 отразено във всяка звезда.
                                 Ти и аз седим на розови възглавнички от облаци.
                                  Гледай изгрева с мен.
                                  Подуши ягодовото сладко върху пъпчето ми и
                                  го поръси с пудразахарни целувки,
                                  за да се оцапаме с глазурена сладост. 
                                  Отпий хиляди мои погледи и пак не се насищай на очите ми.
                                  Отхапи ми късче от луната, за да му се порадвам.
                                  Напиши "обичам" с пръсти по кожата ми от кафе.
                                  Дишай с мен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...