Разумът потърси спасение,
Сърцето имаше нужда от възкресение.
Съвестта управляваше властно,
а думите плуваха безпристрастно.
Емоциите се бяха утаили,
Чувствата – дълбоко притаили.
Дробовете с болка бяха напоени,
Последните щастливи дни отдавна преброени.
В главата беше задимено,
Съществото - добре опитомено,
Не умееше да прогледне,
Собствения трон да възседне.
© Мария Todos los derechos reservados