Разумът потърси спасение,
Сърцето имаше нужда от възкресение.
Съвестта управляваше властно,
а думите плуваха безпристрастно.
Емоциите се бяха утаили,
Чувствата – дълбоко притаили.
Дробовете с болка бяха напоени,
Последните щастливи дни отдавна преброени.
В главата беше задимено,
Съществото - добре опитомено,
Не умееше да прогледне,
Собствения трон да възседне.
© Мария All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
