На А.
Не, не помня миналото, скъпа моя,
Потъна някъде назад,
Изчезна то в онази, първата усмивка твоя;
Премина като августовски звездопад.
Останаха уроците от него,
Направили ме този, който съм.
Сега е на душата ми по-леко,
Защото ти стана моят сбъднат сън.
Изгубен бях, а ти намери ме в тъгата,
Остана с мен, когато бях най-клет,
Изгони с любовта си самотата
И нежно ми шептеше: “Обичам те, мой най-ценен на сърцето ми поет”
Не пожелавам никому горчилката,
Която с времето назад изпих,
Преглъщах я на болката мътилката
И после сам с целувките ти я изтрих.
Не, не помня миналото, моя прелест,
Не искам да го помня миг дори.
Душата ми умряла бе във бедност,
А ти дойде с любов богата и тихичко я възкреси.
29.12.2023
© Владимир Велев Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Аз имам теб. Без теб ще бъда пак каквото бях: последният бедняк »