Велев1979 (Владимир Велев)
32 362
29.12.2023 г., 22:18 ч.  

Възкресение 

  Поезия » Любовна
349 3 8
              Възкресение

                      На А. 

 

Не, не помня миналото, скъпа моя,

Потъна някъде назад,

Изчезна то в онази, първата усмивка твоя;

Премина като августовски звездопад. 

 

Останаха уроците от него,

Направили ме този, който съм. 

Сега е на душата ми по-леко, 

Защото ти стана моят сбъднат сън. 

 

Изгубен бях, а ти намери ме в тъгата,

Остана с мен, когато бях най-клет,

Изгони с любовта си самотата

И нежно ми шептеше: “Обичам те, мой най-ценен на сърцето ми поет” 

 

Не пожелавам никому горчилката, 

Която с времето назад изпих,

Преглъщах я на болката мътилката

И после сам с целувките ти я изтрих. 

 

Не, не помня миналото, моя прелест,

Не искам да го помня миг дори.

Душата ми умряла бе във бедност,

А ти дойде с любов богата и тихичко я възкреси. 

 

29.12.2023

 

 

 

 

 

© Владимир Велев Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Аз имам теб. Без теб ще бъда пак каквото бях: последният бедняк »

32 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??