Възкресение

Аз съм сбъркана, луда и нощите
са ми всичкото звездно имане.
Не ви струва петачета още - то,
а след мене – каквото остане.

Знам, че някога хлътна ли в нищото,
ще е само за мигове кратки,
а клошар ще си пали огнището
с пожълтелите мои тетрадки.

Ще мирише на дим и на кестени,
вятър хладен звездите ще брули...
Ще ги връща  в небето. Разместени,
залепени със сладко от дюли.

Полудее ли виното в бъчвите,
омесете ми хляб (да е клисав)
Тази обич, която измъчвахте,
ще възкръсне. Така я орисах...