19 abr 2014, 22:48

Възкресение

  Poesía » Otra
635 0 7

Събуди ме ехтящ камбанен звън.
Кънти тържествено. Струи в простора.
Прославя Възкресението вън,
(спасителят е в нас, във всички хора).

Вратите  на душевния си храм
отваряме  от днес за добротата,
превръщаме се в лъч, от Бог избран,
и с химни величем светлината.

Свещицата със пламъка свещен,
запален от духа йерусалимен,
ще  пази огъня от този ден,
ще освещава пътят ни безимен.

Отрекли злобата и завистта,
пътят нека води към смирение.
С Вярата, възлюбила  света,
сбираме ръцете в преклонение.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасен стих!!!
    АМИН!

    Колко много откривам в този стих... и любов, и смирение, и сила, и опрощение, и болка, и протегнати с радост ръце към светлината, и вяра, и добро...
    Прекланям се пред тази сила в теб, Таня, и пред таланта ти... и пред този стих - химн на живота!!!
    Бъди завинаги благословена!!!
  • Поздрав!
  • Христос возкресе, Таня, прекрасен стих!
  • Господ да те благослови! Светъл празник, Танче!
  • Поздрави за вярата в доброто,
    за смирението, отричането на злобата и завистта,
    които трябва да забравим!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...