Събуди ме ехтящ камбанен звън.
Кънти тържествено. Струи в простора.
Прославя Възкресението вън,
(спасителят е в нас, във всички хора).
Вратите на душевния си храм
отваряме от днес за добротата,
превръщаме се в лъч, от Бог избран,
и с химни величем светлината.
Свещицата със пламъка свещен,
запален от духа йерусалимен,
ще пази огъня от този ден,
ще освещава пътят ни безимен.
Отрекли злобата и завистта,
пътят нека води към смирение.
С Вярата, възлюбила света,
сбираме ръцете в преклонение.
© Таня Мезева Всички права запазени
АМИН!
Колко много откривам в този стих... и любов, и смирение, и сила, и опрощение, и болка, и протегнати с радост ръце към светлината, и вяра, и добро...
Прекланям се пред тази сила в теб, Таня, и пред таланта ти... и пред този стих - химн на живота!!!
Бъди завинаги благословена!!!