30 nov 2014, 20:50

Възкресение Христово 

  Poesía » Civil
357 0 6

                                                  ВЪЗКРЕСЕНИЕ  ХРИСТОВО

                                             

                                                                   Словото – Бог е Словото

               

                                          Как да зарадвам Словото,

                                          като го няма новото –

                                          Да седна да го изпиша,

                                          весело в мене да диша...

 

                                          Къде се скриха птиците?

                                          Колко са тъжни жиците!

                                          Ранена е България –

                                          повтаря скръбна ария...

 

                                          Възкресение Христово

                                          тука пристига отново!

                                          Празник със празни кесии –

                                          болката кой ще изтрии?

 

                                          Дигат се богаташите –

                                          празнуват със апашите.

                                          Стягят колани бедните

                                          до дупките последните.

 

                                         Господи – Боже Велики,

                                         виждаш ли нащите мъки –

                                         брат брата вече продава

                                         заради пари и слава...

 

                                        Чуй ме Ти, Боже Праведни –

                                        над България надникни!

                                        Докосвай, Боже, сърцата!

                                        Раздавай според делата!

 

                                        Само ти си ни утеха!

                                        Само в Тебе е успеха!

                                        Твоята сила могъща

                                        справедливостта да връща!

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Евелина, Василена, Пламена - Благодаря за вниманието, позитивните коментари и високи оценки!
    Поздрав и ведър ден!
  • Дааа, един стих събрал много истини в себе си!
    За съжаление така е в нашата иначе така хубава Родина.
    А на теб Тони поздрави,че така хубаво си описала
    духът на новото време!
    Хубава и уютна вечер ти желая!
  • Действителността ни е безпросветна и потискаща,
    без надежда за по-добро бъдеще, за съжаление!
    Хубав е стихът ти.Написах ти нещо на последната ми Танка.
  • Много е субективно - самобитно..., дразнещ финал и тази теория много остаря, как да тъжим и в кого да търсим причините...!!! "Помогни си сам, за да ти помогне и Господ...!!!"
  • Добро утро, Мисана!
    Благодаря за мъдрия коментар!Аз не се съмнявам във възможностите на
    Бог нито за миг. Все още не е дошло определеното му време.Изпитвам тревога от гнева на Бог, който непрекъснато предизвикваме.
    Нека Той ти прости за съмнението и щедро благослови!
  • Едно стихотворение-молитва за спасението на майката родина, затънала в тресавището на несгодите:

    "Дигат се богаташите –
    празнуват със апашите.
    Стягят колани бедните
    до дупките последните."

    Тази мрачна картина ми напомня вечните Ботеви характеристики за българската действителност. Днес богаташи е синоним на апаши.
    Дали дори и Бог вече е в състояние да помогне със своето прословуто всемъгъщество. Не смея да пророкувам, но плахо се надявам. Защото може ли Всемъгощия да създаде камъка, който не може сам да повдигне?

    Поздравление за актуалността и злободневността на текста ти, Стойна, поднесени в поетична форма!
Propuestas
: ??:??