30 nov 2014, 20:50

Възкресение Христово

  Poesía » Civil
513 0 6

                                                  ВЪЗКРЕСЕНИЕ  ХРИСТОВО

                                             

                                                                   Словото – Бог е Словото

               

                                          Как да зарадвам Словото,

                                          като го няма новото –

                                          Да седна да го изпиша,

                                          весело в мене да диша...

 

                                          Къде се скриха птиците?

                                          Колко са тъжни жиците!

                                          Ранена е България –

                                          повтаря скръбна ария...

 

                                          Възкресение Христово

                                          тука пристига отново!

                                          Празник със празни кесии –

                                          болката кой ще изтрии?

 

                                          Дигат се богаташите –

                                          празнуват със апашите.

                                          Стягят колани бедните

                                          до дупките последните.

 

                                         Господи – Боже Велики,

                                         виждаш ли нащите мъки –

                                         брат брата вече продава

                                         заради пари и слава...

 

                                        Чуй ме Ти, Боже Праведни –

                                        над България надникни!

                                        Докосвай, Боже, сърцата!

                                        Раздавай според делата!

 

                                        Само ти си ни утеха!

                                        Само в Тебе е успеха!

                                        Твоята сила могъща

                                        справедливостта да връща!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Евелина, Василена, Пламена - Благодаря за вниманието, позитивните коментари и високи оценки!
    Поздрав и ведър ден!
  • Дааа, един стих събрал много истини в себе си!
    За съжаление така е в нашата иначе така хубава Родина.
    А на теб Тони поздрави,че така хубаво си описала
    духът на новото време!
    Хубава и уютна вечер ти желая!
  • Действителността ни е безпросветна и потискаща,
    без надежда за по-добро бъдеще, за съжаление!
    Хубав е стихът ти.Написах ти нещо на последната ми Танка.
  • Много е субективно - самобитно..., дразнещ финал и тази теория много остаря, как да тъжим и в кого да търсим причините...!!! "Помогни си сам, за да ти помогне и Господ...!!!"
  • Добро утро, Мисана!
    Благодаря за мъдрия коментар!Аз не се съмнявам във възможностите на
    Бог нито за миг. Все още не е дошло определеното му време.Изпитвам тревога от гнева на Бог, който непрекъснато предизвикваме.
    Нека Той ти прости за съмнението и щедро благослови!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...