6 feb 2007, 3:07

ВЪЗКРЪСНАЛ СЪН

  Poesía
800 0 6
ВЪЗКРЪСНАЛ СЪН

на АА*

И този сън се повтаря...

Стъпвам на пръсти
                       по свещена земя.
Един рай, преминал през ада.
(Там, някъде накрай света)
Където кървав залеза догаря,
            за да се събуди в синева.

Древно слънце отмята ямурлук,
     наднича през стари дувари.
Разпилява над будното село деня.
И светлина затрепнява
      като наниз от златни пендари.

Свенливо ружи сгушили главици
                красят на утрото покоя.
До стобора крехките елици
                      избуяха на високо...
в едно със лудориите мои.

Век... трополи с нозете
                      на грохнал чардак.
(Мъгла от лулата на дядо)
                              Одая голяма.
Прашна ракла се гизди
                          с кенарен литак.
В пролука слънчева пътека води
          до икона с образа на мама.

Душата на замлъкнала гъдулка
    живее в спомена за светъл ден.
Тишината свидно пази песен
            недопята... Дъбова люлка,
в скута й - детето заспало в мен.

Звън на чанове -
                  пречистващо преля се
в сълзата от прекършена асма...
(На забрава миналото ли обричах?)
"Сполай ти, броднико!
                  Дочакахме те у дома..."

Благословен да е сънят ми...

                                      Коленичих...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Адриана Зарева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много красив сън!
    Прекрасен стих!
    Поздравления и те прегръщам,мила!
  • Посветено е на Човек, когото много ценя и на неговата добра родопска душа...Благодаря, приятели!
  • Звън на чанове – пречистващо преля се
    в сълзата от прекършена асма…
    (На забрава миналото ли обричах?)
    Дочакахме те у дома...»
    «Сполай ти, броднико!
    Благословен да е сънят ми...
    Коленичих...

    Оригинален и красив стих!
    Много силен финал!
  • Великолепно!!! Поздрави, Евелин!!!
  • прекрасен сън! едва ли има по-добро посвещение! чудесно е.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...