ВЪЗКРЪСНАЛ СЪН
ВЪЗКРЪСНАЛ СЪН
на АА*
И този сън се повтаря...
Стъпвам на пръсти
по свещена земя.
Един рай, преминал през ада.
(Там, някъде накрай света)
Където кървав залеза догаря,
за да се събуди в синева.
Древно слънце отмята ямурлук,
наднича през стари дувари.
Разпилява над будното село деня.
И светлина затрепнява
като наниз от златни пендари.
Свенливо ружи сгушили главици
красят на утрото покоя.
До стобора крехките елици
избуяха на високо...
в едно със лудориите мои.
Век... трополи с нозете
на грохнал чардак.
(Мъгла от лулата на дядо)
Одая голяма.
Прашна ракла се гизди
с кенарен литак.
В пролука слънчева пътека води
до икона с образа на мама.
Душата на замлъкнала гъдулка
живее в спомена за светъл ден.
Тишината свидно пази песен
недопята... Дъбова люлка,
в скута й - детето заспало в мен.
Звън на чанове -
пречистващо преля се
в сълзата от прекършена асма...
(На забрава миналото ли обричах?)
"Сполай ти, броднико!
Дочакахме те у дома..."
Благословен да е сънят ми...
Коленичих...
на АА*
И този сън се повтаря...
Стъпвам на пръсти
по свещена земя.
Един рай, преминал през ада.
(Там, някъде накрай света)
Където кървав залеза догаря,
за да се събуди в синева.
Древно слънце отмята ямурлук,
наднича през стари дувари.
Разпилява над будното село деня.
И светлина затрепнява
като наниз от златни пендари.
Свенливо ружи сгушили главици
красят на утрото покоя.
До стобора крехките елици
избуяха на високо...
в едно със лудориите мои.
Век... трополи с нозете
на грохнал чардак.
(Мъгла от лулата на дядо)
Одая голяма.
Прашна ракла се гизди
с кенарен литак.
В пролука слънчева пътека води
до икона с образа на мама.
Душата на замлъкнала гъдулка
живее в спомена за светъл ден.
Тишината свидно пази песен
недопята... Дъбова люлка,
в скута й - детето заспало в мен.
Звън на чанове -
пречистващо преля се
в сълзата от прекършена асма...
(На забрава миналото ли обричах?)
"Сполай ти, броднико!
Дочакахме те у дома..."
Благословен да е сънят ми...
Коленичих...
© Адриана Зарева All rights reserved.
