Възкръсване

Нощта приспива старата гора.

Поточе нейде весело припява.

От горе срамежливата луна

насмешливо земята наблюдава.

Звездите като хиляди искри

припламват и намигват от небето.

Една любов и хиляди мечти

стаяват се дълбоко във сърцето.

То крие тайни както и нощта.

За вярност, клетви, и за изневери.

За болка, радост, вяра и тъга.

За чувства, за които пак трепери.

Примамен от среднощна тишина

пълзи и мракът без излишни чувства!

Студен и безразличен към това

едва ли той сърцето ще почувства?

Тъмнината пак е господар

още малко само, до зората!

И животът, този божи дар

ще възкръсне пак със светлината!

12.08.2021 г.