Възкръсване
Нощта приспива старата гора.
Поточе нейде весело припява.
От горе срамежливата луна
насмешливо земята наблюдава.
Звездите като хиляди искри
припламват и намигват от небето.
Една любов и хиляди мечти
стаяват се дълбоко във сърцето.
То крие тайни както и нощта.
За вярност, клетви, и за изневери.
За болка, радост, вяра и тъга.
За чувства, за които пак трепери.
Примамен от среднощна тишина
пълзи и мракът без излишни чувства!
Студен и безразличен към това
едва ли той сърцето ще почувства?
Тъмнината пак е господар
още малко само, до зората!
И животът, този божи дар
ще възкръсне пак със светлината!
12.08.2021 г.
© Георги Иванов Все права защищены