30 abr 2006, 21:57

Възмотена

  Poesía
1.2K 0 2
Влизам в училището любимо
и отивам аз да карам час,
но по пътя срещам няколко деца,
които съсипват младоста си.
На възраст те са малки, даже прекалено,
а с цигара са в ръка.
Аз им казвам "Хей, дечица, защо се тровите така?",
а те отвръщат ми доволно,
че всички пушат в днешни времена.
Аз съм възмутена от отговора, който чувам
и съм съкрушена, че бъдещето на света,
а именно децата съсипват се така.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Карина Кирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И на мен ми харесва...такакато съдя явно си на моята възраст!
  • Знам,че не са само цигарите но до скоро аз бях едно от тези глупави деца които си съсипват живота с тях и в момента това ме вълнува ... иначе се радвам,че ти е харесало

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...