11 mar 2012, 14:53

Възмутена

  Poesía » Otra
656 0 0

Искам сега с Вас да споделя
колко съм възмутена аз
от тез жени неразумни,
що захвърлят рожбите свои
като вещи ненужни.

Що за майки са това?
Сърце или камък имат те? 
Че ей така, с лека ръка,
захвърлят своите деца

и ги обричат на ненужна самота.
Как сърцето им позволява
да сторят това?

Та рожбите им свидни
да скитат от дом на дом,
без да са познали майчина милувка.
Без да знаят те, горките,
що е туй майчината обич.
Обичта, най-свята на земята.

Децата от Бога са ни дарени,
да се грижим ний за тях
и с любов да ги даряваме,
а не да ги захвърляме
като вещи ненужни. 
Децата са радостта
във всеки дом по света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дени Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...