Възпитани сме за кавги
И пътят свърши, и меракът.
Финиш - отсреща е стена...
И който иска, да си чака
за стълба или за крила.
Горчива участ? Не - умора.
Ни жалост, ни сълза за цвят.
След огъня - дълбока кома.
Събуждане в себичен свят.
Ни укор, ни въпрос, ни вопъл...
Кога душата опустя?
Навярно в' всеки миг, когато
я пълнехме със тишина?
И не, защото бяхме неми -
удобно беше да мълчим,
да не създаваме проблеми,
възпитани сме за кавги...
И станахме два единака,
два нови свята, две съдби.
И който иска да си чака
за чудо! Вече не боли...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados
